ПОВИНОВА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Подчинявам се; повинувам се, повинявам се. Китайците, които не ся повиновават на тая заповед, .., ще ся уловят .. и со смърт ще ся наказуват. ЦВ, 1856, бр. 319, 106.

— От рус. повиноваться.


Източник: Речник на българския език (онлайн)